Защо са ми очи за истини
Не ми отнемайте лъжата!
Защо са ми очи за истини?
Щом плахо стъпвам по тревата,
а тя крещи ми, че безсилен съм.
Че няма как да променя
дори парченце от съдбата.
Че като падаща звезда
за миг изгарям в синевата.
Роден да плащам грехове,
които даже и не помня,
да лазя и на колене,
ако това ще ми помогне?
Като ранена птица вечер
да лягам смазан от умора.
Мечтите ми да са далечни,
да чакам Божията воля?
Смирение не ми отива!
Обличам смелостта на голо...
Тя - овехтялата ми риза -
извезана фатално с "Мога!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Все права защищены
