Не ми отнемайте лъжата!
Защо са ми очи за истини?
Щом плахо стъпвам по тревата,
а тя крещи ми, че безсилен съм.
Че няма как да променя
дори парченце от съдбата.
Че като падаща звезда
за миг изгарям в синевата.
Роден да плащам грехове,
които даже и не помня,
да лазя и на колене,
ако това ще ми помогне? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация