Adri (Йордан)
60 584
11.10.2015 г., 19:14 ч.

Защо са ми очи за истини 

  Поезия » Философска
567 0 3

Не ми отнемайте лъжата!

Защо са ми очи за истини?

 

Щом плахо стъпвам по тревата,

а тя крещи ми, че безсилен съм.

Че няма как да променя

дори парченце от съдбата.

Че като падаща звезда

за миг изгарям в синевата.

 

 Роден да плащам грехове,

които даже и не помня,

да лазя и на колене,

ако това ще ми помогне?

 

Като ранена птица вечер

да лягам смазан от умора.

Мечтите ми да са далечни,

да чакам Божията воля?

 

Смирение не ми отива!

Обличам смелостта на голо...

Тя - овехтялата ми риза -

извезана фатално с "Мога!"

 

 

 

 

© Йордан Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кой чел,кой прочел -трябва малко хъс в тая поезия,стига сълзи бършем
  • Колко добре те разбирам! С Адриан Стамболиев!
  • "Обличам смелостта на голо.."-понякога само един израз осмисля една творба -размазващо!
Предложения
: ??:??