Oct 11, 2015, 7:14 PM

Защо са ми очи за истини

844 0 3

Не ми отнемайте лъжата!

Защо са ми очи за истини?

 

Щом плахо стъпвам по тревата,

а тя крещи ми, че безсилен съм.

Че няма как да променя

дори парченце от съдбата.

Че като падаща звезда

за миг изгарям в синевата.

 

 Роден да плащам грехове,

които даже и не помня,

да лазя и на колене,

ако това ще ми помогне?

 

Като ранена птица вечер

да лягам смазан от умора.

Мечтите ми да са далечни,

да чакам Божията воля?

 

Смирение не ми отива!

Обличам смелостта на голо...

Тя - овехтялата ми риза -

извезана фатално с "Мога!"

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кой чел,кой прочел -трябва малко хъс в тая поезия,стига сълзи бършем
  • Колко добре те разбирам! С Адриан Стамболиев!
  • "Обличам смелостта на голо.."-понякога само един израз осмисля една творба -размазващо!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...