6 ene 2008, 14:08

Защо се случи така?

  Poesía » Otra
1.1K 0 4

Защо приказката се развали?
   Защо стената се разруши?
     Защо ти остана история,
        когато имаше нужда от мен - приятеля!
           Защо аз бях от добрата страна,
             а ти все беше лошия?
                 Защо не ме послуша,
                    а се върна?
                       Защо цветето увяхна така,
                          както пада мъгла?
                            Защо книгата се затвори така,
                               както изчезна любовта?
                                 Защо ти ми тръшна вратата
                                   и изчезна с теб радостта!
                                     Защо забрави нещата,
                                       които съм правила?
                                         Защо любовта свършва така,
                                           както залязва една луна?
                                             Защо аз си излях мъката в стихотворения,
                                              а ти не ги прочете НИКОГА?

                                       Защо се случи така?  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много Ви благодаря за коментарите и се радвам че ви е харесало стихотворението ми
  • Колко си наранена!...
    но Господ затваря една врата ...
    за да отвори друга по хубава...
    с обич за теб, Ивон. Бъди щастлива!
  • Случило се е така, ЗОЩОТО е дошло време за нещо ново и по-хубаво.
    Поздрави и повече усмивки.
  • интересно....

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...