6 ene 2008, 14:08

Защо се случи така?

Poesía » Otra

1.1K 0 4

Защо приказката се развали?
   Защо стената се разруши?
     Защо ти остана история,
        когато имаше нужда от мен - приятеля!
           Защо аз бях от добрата страна,
             а ти все беше лошия?
                 Защо не ме послуша,
                    а се върна?
                       Защо цветето увяхна така,
                          както пада мъгла?
                            Защо книгата се затвори така,
                               както изчезна любовта?
                                 Защо ти ми тръшна вратата
                                   и изчезна с теб радостта!
                                     Защо забрави нещата,
                                       които съм правила?
                                         Защо любовта свършва така,
                                           както залязва една луна?
                                             Защо аз си излях мъката в стихотворения,
                                              а ти не ги прочете НИКОГА?

                                       Защо се случи така?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ivon97 (Ивон Димитрова)

Много Ви благодаря за коментарите и се радвам че ви е харесало стихотворението ми

2008-01-26T19:33:11+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Колко си наранена!...
но Господ затваря една врата ...
за да отвори друга по хубава...
с обич за теб, Ивон. Бъди щастлива!

2008-01-06T19:23:59+02:00
dodic (Деян Димитров)

Случило се е така, ЗОЩОТО е дошло време за нещо ново и по-хубаво.
Поздрави и повече усмивки.

2008-01-06T19:20:35+02:00
nikoleta73 (Николета)

интересно....

2008-01-06T15:33:27+02:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0