Jan 6, 2008, 2:08 PM

Защо се случи така?

Poetry » Other

1.1K 0 4

Защо приказката се развали?
   Защо стената се разруши?
     Защо ти остана история,
        когато имаше нужда от мен - приятеля!
           Защо аз бях от добрата страна,
             а ти все беше лошия?
                 Защо не ме послуша,
                    а се върна?
                       Защо цветето увяхна така,
                          както пада мъгла?
                            Защо книгата се затвори така,
                               както изчезна любовта?
                                 Защо ти ми тръшна вратата
                                   и изчезна с теб радостта!
                                     Защо забрави нещата,
                                       които съм правила?
                                         Защо любовта свършва така,
                                           както залязва една луна?
                                             Защо аз си излях мъката в стихотворения,
                                              а ти не ги прочете НИКОГА?

                                       Защо се случи така?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivon97 (Ивон Димитрова)

Много Ви благодаря за коментарите и се радвам че ви е харесало стихотворението ми

2008-01-26T19:33:11+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Колко си наранена!...
но Господ затваря една врата ...
за да отвори друга по хубава...
с обич за теб, Ивон. Бъди щастлива!

2008-01-06T19:23:59+02:00
dodic (Деян Димитров)

Случило се е така, ЗОЩОТО е дошло време за нещо ново и по-хубаво.
Поздрави и повече усмивки.

2008-01-06T19:20:35+02:00
nikoleta73 (Николета)

интересно....

2008-01-06T15:33:27+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0