6.01.2008 г., 14:08

Защо се случи така?

1.1K 0 4

Защо приказката се развали?
   Защо стената се разруши?
     Защо ти остана история,
        когато имаше нужда от мен - приятеля!
           Защо аз бях от добрата страна,
             а ти все беше лошия?
                 Защо не ме послуша,
                    а се върна?
                       Защо цветето увяхна така,
                          както пада мъгла?
                            Защо книгата се затвори така,
                               както изчезна любовта?
                                 Защо ти ми тръшна вратата
                                   и изчезна с теб радостта!
                                     Защо забрави нещата,
                                       които съм правила?
                                         Защо любовта свършва така,
                                           както залязва една луна?
                                             Защо аз си излях мъката в стихотворения,
                                              а ти не ги прочете НИКОГА?

                                       Защо се случи така?  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много Ви благодаря за коментарите и се радвам че ви е харесало стихотворението ми
  • Колко си наранена!...
    но Господ затваря една врата ...
    за да отвори друга по хубава...
    с обич за теб, Ивон. Бъди щастлива!
  • Случило се е така, ЗОЩОТО е дошло време за нещо ново и по-хубаво.
    Поздрави и повече усмивки.
  • интересно....

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...