6 янв. 2008 г., 14:08

Защо се случи така?

1.1K 0 4

Защо приказката се развали?
   Защо стената се разруши?
     Защо ти остана история,
        когато имаше нужда от мен - приятеля!
           Защо аз бях от добрата страна,
             а ти все беше лошия?
                 Защо не ме послуша,
                    а се върна?
                       Защо цветето увяхна така,
                          както пада мъгла?
                            Защо книгата се затвори така,
                               както изчезна любовта?
                                 Защо ти ми тръшна вратата
                                   и изчезна с теб радостта!
                                     Защо забрави нещата,
                                       които съм правила?
                                         Защо любовта свършва така,
                                           както залязва една луна?
                                             Защо аз си излях мъката в стихотворения,
                                              а ти не ги прочете НИКОГА?

                                       Защо се случи така?  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много Ви благодаря за коментарите и се радвам че ви е харесало стихотворението ми
  • Колко си наранена!...
    но Господ затваря една врата ...
    за да отвори друга по хубава...
    с обич за теб, Ивон. Бъди щастлива!
  • Случило се е така, ЗОЩОТО е дошло време за нещо ново и по-хубаво.
    Поздрави и повече усмивки.
  • интересно....

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...