26 sept 2012, 10:39

Защо със тебе днес сме пак на нож...

  Poesía » Otra
618 0 1

Защо със тебе днес сме пак на нож... 

И пак добрия – ти, и пак аз лош...

Какво ти сторих... та ме шибна през лицето...

и гледаш ме навъсено, предвзето...

Нали живях по твойте правила,

но май не бе достатъчно това...

Нарочи ме и жертва ме направи...

че съм човек... това ли ти забрави.

Добре, разбрах... че взех се насериозно

и щастието мислех е възможно...

но до кога със твойте изпитания...

И до кога... със мойте покаяния.

На ближни ризите раздавах...

рода почитах, кръв дарявах...

И мисли лоши бих прогонил...

живота си... да бих догонил.

Сега ме чуй... молба последна,

която в гърлото заседна!

За любовта ти... искам доказателство...

Прати ми... истинско приятелство

Душите слей ни... със любов облей ни...

и бди над нас... и пръскай благодат...

Сценарият нали ти е познат...

След всичко туй... ще бъда само твой,

защото те обичам... Боже... мой!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Карагьозов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ха ха, и аз съм така напоследък. Животът е за да го живеем на въпреки.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...