Защо със тебе днес сме пак на нож...
И пак добрия – ти, и пак аз лош...
Какво ти сторих... та ме шибна през лицето...
и гледаш ме навъсено, предвзето...
Нали живях по твойте правила,
но май не бе достатъчно това...
Нарочи ме и жертва ме направи...
че съм човек... това ли ти забрави.
Добре, разбрах... че взех се насериозно
и щастието мислех е възможно...
но до кога със твойте изпитания...
И до кога... със мойте покаяния.
На ближни ризите раздавах...
рода почитах, кръв дарявах...
И мисли лоши бих прогонил...
живота си... да бих догонил.
Сега ме чуй... молба последна,
която в гърлото заседна!
За любовта ти... искам доказателство...
Прати ми... истинско приятелство
Душите слей ни... със любов облей ни...
и бди над нас... и пръскай благодат...
Сценарият нали ти е познат...
След всичко туй... ще бъда само твой,
защото те обичам... Боже... мой!
© Станимир Карагьозов All rights reserved.