Защо със тебе днес сме пак на нож...
И пак добрия – ти, и пак аз лош...
Какво ти сторих... та ме шибна през лицето...
и гледаш ме навъсено, предвзето...
Нали живях по твойте правила,
но май не бе достатъчно това...
Нарочи ме и жертва ме направи...
че съм човек... това ли ти забрави.
Добре, разбрах... че взех се насериозно
и щастието мислех е възможно...
но до кога със твойте изпитания...
И до кога... със мойте покаяния. ...