Защо със тебе днес сме пак на нож... 

И пак добрия – ти, и пак аз лош...

Какво ти сторих... та ме шибна през лицето...

и гледаш ме навъсено, предвзето...

Нали живях по твойте правила,

но май не бе достатъчно това...

Нарочи ме и жертва ме направи...

че съм човек... това ли ти забрави.

Добре, разбрах... че взех се насериозно

и щастието мислех е възможно...

но до кога със твойте изпитания...

И до кога... със мойте покаяния.

На ближни ризите раздавах...

рода почитах, кръв дарявах...

И мисли лоши бих прогонил...

живота си... да бих догонил.

Сега ме чуй... молба последна,

която в гърлото заседна!

За любовта ти... искам доказателство...

Прати ми... истинско приятелство

Душите слей ни... със любов облей ни...

и бди над нас... и пръскай благодат...

Сценарият нали ти е познат...

След всичко туй... ще бъда само твой,

защото те обичам... Боже... мой!