Защо те няма вече?

Poesía

1.3K 0 2

Защо те няма вече?

Стъклото в плътта ми ще се вреже.

Ти далече си от мен вече...

Затворена съм в клетка,

и от мъка вехна.

Дали ще изгрее слънцето и това утро?

Или мрака ще е навсякъде, както в душата ми.

Дали поточето ще е така игриво, бистро?

Или ще е мъртво и тихо като сърцето ми.

Искам да съм с теб и да съм твоя.

Една целувка и последно сбогом, любов моя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

3y3ka (Зузка)

Ей, това е по-различно.6+
Поздравления за таланта ти!

2007-11-16T22:50:40+02:00
_-aLtt1nBaSh-_ (Стиляна)

браво..

2007-03-17T18:15:55+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0