Защо те няма вече?
Стъклото в плътта ми ще се вреже.
Ти далече си от мен вече...
Затворена съм в клетка,
и от мъка вехна.
Дали ще изгрее слънцето и това утро?
Или мрака ще е навсякъде, както в душата ми.
Дали поточето ще е така игриво, бистро?
Или ще е мъртво и тихо като сърцето ми.
Искам да съм с теб и да съм твоя.
Една целувка и последно сбогом, любов моя...
© Марина Петрова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
