Защо те няма вече?
Стъклото в плътта ми ще се вреже.
Ти далече си от мен вече...
Затворена съм в клетка,
и от мъка вехна.
Дали ще изгрее слънцето и това утро?
Или мрака ще е навсякъде, както в душата ми.
Дали поточето ще е така игриво, бистро?
Или ще е мъртво и тихо като сърцето ми.
Искам да съм с теб и да съм твоя.
Една целувка и последно сбогом, любов моя...
© Марина Петрова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
