26.11.2004 г., 13:14

Защо те няма вече?

1.3K 0 2

Защо те няма вече?

 

Стъклото в плътта ми ще се вреже.

Ти далече си от мен вече...

Затворена съм в клетка,

и от мъка вехна.

Дали ще изгрее слънцето и това утро?

Или мрака ще е навсякъде, както в душата ми.

Дали поточето ще е така игриво, бистро?

Или ще е мъртво и тихо като сърцето ми.

Искам да съм с теб и да съм твоя.

Една целувка и последно сбогом, любов моя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...