26.11.2004 г., 13:14

Защо те няма вече?

1.3K 0 2

Защо те няма вече?

 

Стъклото в плътта ми ще се вреже.

Ти далече си от мен вече...

Затворена съм в клетка,

и от мъка вехна.

Дали ще изгрее слънцето и това утро?

Или мрака ще е навсякъде, както в душата ми.

Дали поточето ще е така игриво, бистро?

Или ще е мъртво и тихо като сърцето ми.

Искам да съм с теб и да съм твоя.

Една целувка и последно сбогом, любов моя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...