Защо те няма вече?
Стъклото в плътта ми ще се вреже.
Ти далече си от мен вече...
Затворена съм в клетка,
и от мъка вехна.
Дали ще изгрее слънцето и това утро?
Или мрака ще е навсякъде, както в душата ми.
Дали поточето ще е така игриво, бистро?
Или ще е мъртво и тихо като сърцето ми.
Искам да съм с теб и да съм твоя.
Една целувка и последно сбогом, любов моя...