26 нояб. 2004 г., 13:14

Защо те няма вече?

1.3K 0 2

Защо те няма вече?

 

Стъклото в плътта ми ще се вреже.

Ти далече си от мен вече...

Затворена съм в клетка,

и от мъка вехна.

Дали ще изгрее слънцето и това утро?

Или мрака ще е навсякъде, както в душата ми.

Дали поточето ще е така игриво, бистро?

Или ще е мъртво и тихо като сърцето ми.

Искам да съм с теб и да съм твоя.

Една целувка и последно сбогом, любов моя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...