Защото... където съм там във безкрая
пак тичам, безмълвно към прежна мечта,
повярвала - ще се срещнем най-накрая,
с теб, бездумна поема, без имена...
Защото... откъслек живот ли си, мрак ли,
птица тревожна ли, с небесен възторг,
пак поря с вяра въздуха непокорен,
пак жадувам с ласка, мълчалив монолог...
Защото... лебед или грозно патенце,
ще търся формули с възторжен въпрос
и в мой стил, като странна приумица,
науж ще мъждукам, а шепна силно на глас...