4.12.2014 г., 18:12 ч.

Защото бе ангел 

  Поезия » Друга
1064 8 19

 


Ти няма да бъдеш от слабите, сине.

И никога няма да плачеш.

Дори да е тъмно. Дори да изстине

искрата под мойте клепачи.

 

Ти няма да бъдеш злочест и самотен.

От горести няма да страдаш.

Не ще се катериш по стръмни Голготи.

И никога няма да падаш.

 

Не ще ме осъдиш с прошепнато „сбогом”

на скръбни и пусти години.

И няма да скиташ, забравен от Бога,

по чуждите друмища, сине.

 

Ти никога няма станеш предател.

И няма живот да погубиш.

Не ще се превърнеш в изгубен мечтател.

Но няма и с жар да се влюбиш.

 

Защото те няма... преди да те имам,

преди да узрееш във мене.

Уж имало време за всички ни, сине,

а тебе те взеха без време.

 

Аз никога няма да чуя гласа ти.

Не ще те наричам по име.

Прибра те Небето, тъй както те прати.

Защото бе ангел, мой сине.

 

 

 

 

 

 

 

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • По стечение на обстоятелствата точно на днешния ден се случи поводът да го напиша. Вярвам, че няма случайни неща. Благодаря, че прочете, Дени.
  • Не съм от лесно плачещите, ама това е толкова тъжно, че настръхнах.
  • Това стихотворение заслужава всички звезди, това не се среща често...
    ...и ще кажа защо:
    освен да бъде хармония, ритъм и красота, поезията трябва и да те разплаква, понякога. Тук има толкова чувство!...
  • !!!
  • Боже...нямам думи за това...
    Колко сила се иска, за да споделиш тази болка
  • Плача... съпреживявам... и думи не намирам за коментар... Болката ти пари, дано поезията е добра терапия за теб, тя знае как да спасява и в неспасяеми моменти. Моля се да остане твоя приятелка и утешителка..!
  • Дано е достоен наистина, Жани. Благодаря на всички.
  • След време,за нас ще съдят не по това как сме празнували нашите победи,а по това как сме преодолявали нашите болки /загуби/.
    Почитания!
  • !
  • Без думи...само с прегръдка...
  • !!!
  • Крейзолинке, дойде ли си най-сетне :*
    От вчера те гледам и си мисля каква ли хубост си ни приготвила, а сега не знам какво да кажа.
    Четох, четох и... все така
    Прегръщам те!
    Достоен е стихът ти за ангела.
  • Оказва се, че преживените емоции са много по-трудни за обличане в думи, но именно те ме връщат към писането. А то е терапия. Благодаря ви!
  • !
  • Наситен с много болка стих!
  • Невероятно изразена емоция!
  • Покъртително до болка...браво за стиха!
  • Браво! Рядко харесвам нещо, но това стихотворение е страхотно.
  • Покъртително!
    Наситен текст.
    Поздрав!
    (виж началото на 4 куплет)
Предложения
: ??:??