Защото бе ангел
Ти няма да бъдеш от слабите, сине.
И никога няма да плачеш.
Дори да е тъмно. Дори да изстине
искрата под мойте клепачи.
Ти няма да бъдеш злочест и самотен.
От горести няма да страдаш.
Не ще се катериш по стръмни Голготи.
И никога няма да падаш.
Не ще ме осъдиш с прошепнато „сбогом”
на скръбни и пусти години.
И няма да скиташ, забравен от Бога,
по чуждите друмища, сине.
Ти никога няма станеш предател.
И няма живот да погубиш.
Не ще се превърнеш в изгубен мечтател.
Но няма и с жар да се влюбиш.
Защото те няма... преди да те имам,
преди да узрееш във мене.
Уж имало време за всички ни, сине,
а тебе те взеха без време.
Аз никога няма да чуя гласа ти.
Не ще те наричам по име.
Прибра те Небето, тъй както те прати.
Защото бе ангел, мой сине.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
