Защото чувам само теб
Отгатвам те... не, няма ток.
По чашите от слънчев рог
студът приплъзнал като смог
изсмуква топлина и грог.
Омаяна от необят,
броя снежинките на длан
и крехкия им нежен свят
в очите ми блести разстлан.
Не лятото умира в мен,
а зима дишаща мъгла
и залез в пясъка сломен
затрупан с есенна тъга.
... Оголил рамо в своя свян,
прозорецът зад грапав креп
излъже ли остава ням,
защото чувам само теб.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados
