Защото чувам само теб
Отгатвам те... не, няма ток.
По чашите от слънчев рог
студът приплъзнал като смог
изсмуква топлина и грог.
Омаяна от необят,
броя снежинките на длан
и крехкия им нежен свят
в очите ми блести разстлан.
Не лятото умира в мен,
а зима дишаща мъгла
и залез в пясъка сломен
затрупан с есенна тъга.
... Оголил рамо в своя свян,
прозорецът зад грапав креп
излъже ли остава ням,
защото чувам само теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
