18.11.2021 г., 21:11 ч.
Защото чувам само теб
Отгатвам те... не, няма ток.
По чашите от слънчев рог
студът приплъзнал като смог
изсмуква топлина и грог.
Омаяна от необят,
броя снежинките на длан
и крехкия им нежен свят
в очите ми блести разстлан.
Не лятото умира в мен,
а зима дишаща мъгла
и залез в пясъка сломен
затрупан с есенна тъга. ...
По чашите от слънчев рог
студът приплъзнал като смог
изсмуква топлина и грог.
Омаяна от необят,
броя снежинките на длан
и крехкия им нежен свят
в очите ми блести разстлан.
Не лятото умира в мен,
а зима дишаща мъгла
и залез в пясъка сломен
затрупан с есенна тъга. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация
Полека есента умира,
на скута си я залюлял,
подрънква седемструнна лира,
ветрецът от тъгата бял.
И песента му я приспива, ...
на скута си я залюлял,
подрънква седемструнна лира,
ветрецът от тъгата бял.
И песента му я приспива, ...
496
3
8
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
