4 sept 2013, 20:51

Защото друго не умея

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Аз като пепел изгорях
и сам се пръснах над морето,
в дълбочината му се спрях,
от тази тишина да светя.

Във вечния и дълъг път,
погълнал дните ви безумни,
на всеки следващ кръстопът,
ще бъда с вас, ала безшумно.

Накрая, късно през нощта,
когато самотата идва,
в случайна падаща звезда
или в нечакана поличба,

ще ме намерите и знам,
че неизбежно ще живея -
аз винаги ще бъда там,
защото друго не умея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...