4 sept 2013, 20:51

Защото друго не умея 

  Poesía » Otra
867 0 2
Аз като пепел изгорях
и сам се пръснах над морето,
в дълбочината му се спрях,
от тази тишина да светя.
Във вечния и дълъг път,
погълнал дните ви безумни,
на всеки следващ кръстопът,
ще бъда с вас, ала безшумно.
Накрая, късно през нощта,
когато самотата идва,
в случайна падаща звезда
или в нечакана поличба, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??