Защото друго не умея

Sep 4, 2013, 8:51 PM

Poetry » Other

725 0 2

Аз като пепел изгорях
и сам се пръснах над морето,
в дълбочината му се спрях,
от тази тишина да светя.

Във вечния и дълъг път,
погълнал дните ви безумни,
на всеки следващ кръстопът,
ще бъда с вас, ала безшумно.

Накрая, късно през нощта,
когато самотата идва,
в случайна падаща звезда
или в нечакана поличба,

ще ме намерите и знам,
че неизбежно ще живея -
аз винаги ще бъда там,
защото друго не умея...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Anita765 (Ани Монева)

2013-09-07T08:13:04+03:00

С Валентин!
Смиф (Валентин Евстатиев)

2013-09-04T23:44:13+03:00

Какво ли не можеш да бъдеш.
И пепел, светеща от тишина - също.