Защото друго не умея
Аз като пепел изгорях
и сам се пръснах над морето,
в дълбочината му се спрях,
от тази тишина да светя.
Във вечния и дълъг път,
погълнал дните ви безумни,
на всеки следващ кръстопът,
ще бъда с вас, ала безшумно.
Накрая, късно през нощта,
когато самотата идва,
в случайна падаща звезда
или в нечакана поличба,
ще ме намерите и знам,
че неизбежно ще живея -
аз винаги ще бъда там,
защото друго не умея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
