Защото друго не умея

4 сент. 2013 г., 20:51

Поэзия » Другая

758 0 2

Аз като пепел изгорях
и сам се пръснах над морето,
в дълбочината му се спрях,
от тази тишина да светя.

Във вечния и дълъг път,
погълнал дните ви безумни,
на всеки следващ кръстопът,
ще бъда с вас, ала безшумно.

Накрая, късно през нощта,
когато самотата идва,
в случайна падаща звезда
или в нечакана поличба,

ще ме намерите и знам,
че неизбежно ще живея -
аз винаги ще бъда там,
защото друго не умея...

Защото друго не умея

Свързани произведения

Комментарии

Предложения