Защото друго не умея
Аз като пепел изгорях
и сам се пръснах над морето,
в дълбочината му се спрях,
от тази тишина да светя.
Във вечния и дълъг път,
погълнал дните ви безумни,
на всеки следващ кръстопът,
ще бъда с вас, ала безшумно.
Накрая, късно през нощта,
когато самотата идва,
в случайна падаща звезда
или в нечакана поличба,
ще ме намерите и знам,
че неизбежно ще живея -
аз винаги ще бъда там,
защото друго не умея...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Цанов Все права защищены
