11 may 2008, 23:12

Защото ме обичаш...

1.8K 0 56

 

 

                    

                     Защото ме обичаш...

                     Слушам те...
                     как с нежност
                     влюбени думи
                     изричаш
                     и тихо... красиво
                     в песента на реката
                     ги вплиташ...
                     а нощният шум
                     на върбите,
                     твоя зов
                     приютили,
                     с трепет докосва
                     моето рамо,
                     милва гърдите...
                     онези... бели морени,
                     в които цвете
                     пониква
                     щом дъха ти усетят...
                     и целунати нежно
                     в шепи от пясък
                     утихват...
                     стаени в съня ми 
                     в очакване
                     на белите риби...
                     ръцете ти топли,
                     безмълвни
                     в своята пазва
                     да скрият...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...