May 11, 2008, 11:12 PM

Защото ме обичаш...

  Poetry » Love
1.8K 0 56

 

 

                    

                     Защото ме обичаш...

                     Слушам те...
                     как с нежност
                     влюбени думи
                     изричаш
                     и тихо... красиво
                     в песента на реката
                     ги вплиташ...
                     а нощният шум
                     на върбите,
                     твоя зов
                     приютили,
                     с трепет докосва
                     моето рамо,
                     милва гърдите...
                     онези... бели морени,
                     в които цвете
                     пониква
                     щом дъха ти усетят...
                     и целунати нежно
                     в шепи от пясък
                     утихват...
                     стаени в съня ми 
                     в очакване
                     на белите риби...
                     ръцете ти топли,
                     безмълвни
                     в своята пазва
                     да скрият...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...