Защото ме обичаш...
Защото ме обичаш...
Слушам те...
как с нежност
влюбени думи
изричаш
и тихо... красиво
в песента на реката
ги вплиташ...
а нощният шум
на върбите,
твоя зов
приютили,
с трепет докосва
моето рамо,
милва гърдите...
онези... бели морени,
в които цвете
пониква
щом дъха ти усетят...
и целунати нежно
в шепи от пясък
утихват...
стаени в съня ми
в очакване
на белите риби...
ръцете ти топли,
безмълвни
в своята пазва
да скрият...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
