21 oct 2022, 18:32

Защото някога повярвах...

698 2 2

След тебе, само подир сбогом

в самопризнание ще свеждам гордост. 

На глас, наум и словом,

ще хуля твойта илюзорност!

Защото някога така повярвах

във полета на мъртва птица.

В душа, която вдига врява

и дави ми в сълзи зениците.

Едва ли ще намерим себе си

сред тази пепел без огнище...

Остатъци любов и белези

без време спомени засищат.

А аз ще си призная, казах!

Във не една съм се зарѝчал  

и имам повод да те мразя, 

но много повече, да те обичам! 

 

Стихопат. 

(Danny Diester)

04.09.2022

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...