21 oct 2022, 18:32

Защото някога повярвах...

701 2 2

След тебе, само подир сбогом

в самопризнание ще свеждам гордост. 

На глас, наум и словом,

ще хуля твойта илюзорност!

Защото някога така повярвах

във полета на мъртва птица.

В душа, която вдига врява

и дави ми в сълзи зениците.

Едва ли ще намерим себе си

сред тази пепел без огнище...

Остатъци любов и белези

без време спомени засищат.

А аз ще си призная, казах!

Във не една съм се зарѝчал  

и имам повод да те мразя, 

но много повече, да те обичам! 

 

Стихопат. 

(Danny Diester)

04.09.2022

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...