Защото някога повярвах...
След тебе, само подир сбогом
в самопризнание ще свеждам гордост.
На глас, наум и словом,
ще хуля твойта илюзорност!
Защото някога така повярвах
във полета на мъртва птица.
В душа, която вдига врява
и дави ми в сълзи зениците.
Едва ли ще намерим себе си
сред тази пепел без огнище...
Остатъци любов и белези
без време спомени засищат.
А аз ще си призная, казах!
Във не една съм се зарѝчал
и имам повод да те мразя,
но много повече, да те обичам!
Стихопат.
(Danny Diester)
04.09.2022
© Данаил Антонов All rights reserved.
