diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Oct 21, 2022, 6:32 PM

Защото някога повярвах...

  Poetry » Love
702 2 2

След тебе, само подир сбогом

в самопризнание ще свеждам гордост. 

На глас, наум и словом,

ще хуля твойта илюзорност!

Защото някога така повярвах

във полета на мъртва птица.

В душа, която вдига врява

и дави ми в сълзи зениците.

Едва ли ще намерим себе си

сред тази пепел без огнище...

Остатъци любов и белези

без време спомени засищат.

А аз ще си призная, казах!

Във не една съм се зарѝчал  

и имам повод да те мразя, 

но много повече, да те обичам! 

 

Стихопат. 

(Danny Diester)

04.09.2022

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0