Защото някога повярвах...

21 окт. 2022 г., 18:32

Поэзия » Любовная

469 2 2

След тебе, само подир сбогом

в самопризнание ще свеждам гордост.

На глас, наум и словом,

ще хуля твойта илюзорност!

Защото някога така повярвах

във полета на мъртва птица.

В душа, която вдига врява

и дави ми в сълзи зениците.

Едва ли ще намерим себе си

сред тази пепел без огнище...

Остатъци любов и белези

без време спомени засищат.

А аз ще си призная, казах!

Във не една съм се зарѝчал

и имам повод да те мразя,

но много повече, да те обичам!

Стихопат.

(Danny Diester)

04.09.2022