17 feb 2017, 11:47

Защото те обичам

547 1 7

Ти превърна деня ми в надежда.

Ти си слънце, което ме огрява.

Погледът ми в твоя за миг се спира,

искри прехвърчат и ме галят.

И сърцето ми се сгрява с вяра.

И огънят от искрици избуява.

Ти върна ми годините на младостта

и обич в дните ни лудува, лудува.

По слънцето лъчи от вяра ми даряваш

и ражда се силната любов.

И животът закипява и ми поднася

мечти пъстроцвети. С радост прелитат

и просторът светло син засиява.

В сърцето ми любов силна изгрява.

Защото те обичам! Защото без теб не мога!

Сладострастието ме опиянява!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Гавраил, Младен, Силве и Еси за направения коментар.Желая успехи и хубави творби
  • Любовта, без която не можем. Много хубав стих, Йонче! Нека винаги в душата ти има любов!
  • Любовта ни пренася в друг свят - като този от разказа "Врата в стената" на Хърбърт Уелс. Много е тежко, обаче, когато трябва да се завърнем отново в нашия свят. Това е като да върнат свободен човек зад решетките. Фактът, че си написала това въздействащо стихотворение, Йонка, е пряко доказателство за силата на чувството в душата ти. Пожелавам ти да те съпътства винаги!
  • Абсолютно подкрепям Любовта няма възраст,нито рамка.Тя е въздух и вода, няма агрегатно състояние и можем да я открием абсолютно във всичко и навсякъде.Тя е сила. Стихотворението ти е пречистена любовна вода Йонче!Напръсках си душата и ми стана хубаво.
  • Обичта няма възраст.Тя е състояние на Душата.За това е вечна.
    Поздрав от мен!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...