17.02.2017 г., 11:47

Защото те обичам

545 1 7

Ти превърна деня ми в надежда.

Ти си слънце, което ме огрява.

Погледът ми в твоя за миг се спира,

искри прехвърчат и ме галят.

И сърцето ми се сгрява с вяра.

И огънят от искрици избуява.

Ти върна ми годините на младостта

и обич в дните ни лудува, лудува.

По слънцето лъчи от вяра ми даряваш

и ражда се силната любов.

И животът закипява и ми поднася

мечти пъстроцвети. С радост прелитат

и просторът светло син засиява.

В сърцето ми любов силна изгрява.

Защото те обичам! Защото без теб не мога!

Сладострастието ме опиянява!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Гавраил, Младен, Силве и Еси за направения коментар.Желая успехи и хубави творби
  • Любовта, без която не можем. Много хубав стих, Йонче! Нека винаги в душата ти има любов!
  • Любовта ни пренася в друг свят - като този от разказа "Врата в стената" на Хърбърт Уелс. Много е тежко, обаче, когато трябва да се завърнем отново в нашия свят. Това е като да върнат свободен човек зад решетките. Фактът, че си написала това въздействащо стихотворение, Йонка, е пряко доказателство за силата на чувството в душата ти. Пожелавам ти да те съпътства винаги!
  • Абсолютно подкрепям Любовта няма възраст,нито рамка.Тя е въздух и вода, няма агрегатно състояние и можем да я открием абсолютно във всичко и навсякъде.Тя е сила. Стихотворението ти е пречистена любовна вода Йонче!Напръсках си душата и ми стана хубаво.
  • Обичта няма възраст.Тя е състояние на Душата.За това е вечна.
    Поздрав от мен!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...