Feb 17, 2017, 11:47 AM

Защото те обичам

552 1 7

Ти превърна деня ми в надежда.

Ти си слънце, което ме огрява.

Погледът ми в твоя за миг се спира,

искри прехвърчат и ме галят.

И сърцето ми се сгрява с вяра.

И огънят от искрици избуява.

Ти върна ми годините на младостта

и обич в дните ни лудува, лудува.

По слънцето лъчи от вяра ми даряваш

и ражда се силната любов.

И животът закипява и ми поднася

мечти пъстроцвети. С радост прелитат

и просторът светло син засиява.

В сърцето ми любов силна изгрява.

Защото те обичам! Защото без теб не мога!

Сладострастието ме опиянява!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Гавраил, Младен, Силве и Еси за направения коментар.Желая успехи и хубави творби
  • Любовта, без която не можем. Много хубав стих, Йонче! Нека винаги в душата ти има любов!
  • Любовта ни пренася в друг свят - като този от разказа "Врата в стената" на Хърбърт Уелс. Много е тежко, обаче, когато трябва да се завърнем отново в нашия свят. Това е като да върнат свободен човек зад решетките. Фактът, че си написала това въздействащо стихотворение, Йонка, е пряко доказателство за силата на чувството в душата ти. Пожелавам ти да те съпътства винаги!
  • Абсолютно подкрепям Любовта няма възраст,нито рамка.Тя е въздух и вода, няма агрегатно състояние и можем да я открием абсолютно във всичко и навсякъде.Тя е сила. Стихотворението ти е пречистена любовна вода Йонче!Напръсках си душата и ми стана хубаво.
  • Обичта няма възраст.Тя е състояние на Душата.За това е вечна.
    Поздрав от мен!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...