19 mar 2009, 15:55  

Заспива пролетният ден

1.8K 2 15

 

 

 Заспива пролетният ден

 в просторите на вечер хладна,

 прегръдката ѝ безпощадна

 сковава всичко в мрак студен.

 

 Така и ти скова у мен

 надеждата за обич вечна,

 безчувствена си и  далечна –

 прегръщам те – и съм смразен.

 

 Денят заспива уморен,

 обгърнат в хлад от залез късен,

 но утре светло ще възкръсне...

 

 Как искам тъй да бъде с мен:

 на утрото в зората хладна 

 да си за обичта ми жадна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "прегръщам те – и съм смразен."- Ух!
  • Прекрасно!
  • Прекрасно е... Стихът сякаш се е излял в една съвършена форма... С удовллствие оценявам с максимума!
  • Изключително дълбоко и красиво. Браво и благодаря за възможността да прочета нещо толкова леко поднесено! Поздрав!
  • Трудно се пишат сонети, макар и да са кратки като обем... Поклон, поздравления и успех желая!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...