19.03.2009 г., 15:55  

Заспива пролетният ден

1.8K 2 15

 

 

 Заспива пролетният ден

 в просторите на вечер хладна,

 прегръдката ѝ безпощадна

 сковава всичко в мрак студен.

 

 Така и ти скова у мен

 надеждата за обич вечна,

 безчувствена си и  далечна –

 прегръщам те – и съм смразен.

 

 Денят заспива уморен,

 обгърнат в хлад от залез късен,

 но утре светло ще възкръсне...

 

 Как искам тъй да бъде с мен:

 на утрото в зората хладна 

 да си за обичта ми жадна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "прегръщам те – и съм смразен."- Ух!
  • Прекрасно!
  • Прекрасно е... Стихът сякаш се е излял в една съвършена форма... С удовллствие оценявам с максимума!
  • Изключително дълбоко и красиво. Браво и благодаря за възможността да прочета нещо толкова леко поднесено! Поздрав!
  • Трудно се пишат сонети, макар и да са кратки като обем... Поклон, поздравления и успех желая!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...