Заспива пролетният ден
в просторите на вечер хладна,
прегръдката ѝ безпощадна
сковава всичко в мрак студен.
Така и ти скова у мен
надеждата за обич вечна,
безчувствена си и далечна –
прегръщам те – и съм смразен.
Денят заспива уморен,
обгърнат в хлад от залез късен,
но утре светло ще възкръсне...
Как искам тъй да бъде с мен:
на утрото в зората хладна
да си за обичта ми жадна.
© Красимир Тенев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
