Заспива пролетният ден
в просторите на вечер хладна,
прегръдката ѝ безпощадна
сковава всичко в мрак студен.
Така и ти скова у мен
надеждата за обич вечна,
безчувствена си и далечна –
прегръщам те – и съм смразен.
Денят заспива уморен,
обгърнат в хлад от залез късен,
но утре светло ще възкръсне...
Как искам тъй да бъде с мен:
на утрото в зората хладна
да си за обичта ми жадна.
© Красимир Тенев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
