Mar 19, 2009, 3:55 PM  

Заспива пролетният ден

1.8K 2 15

 

 

 Заспива пролетният ден

 в просторите на вечер хладна,

 прегръдката ѝ безпощадна

 сковава всичко в мрак студен.

 

 Така и ти скова у мен

 надеждата за обич вечна,

 безчувствена си и  далечна –

 прегръщам те – и съм смразен.

 

 Денят заспива уморен,

 обгърнат в хлад от залез късен,

 но утре светло ще възкръсне...

 

 Как искам тъй да бъде с мен:

 на утрото в зората хладна 

 да си за обичта ми жадна.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Тенев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "прегръщам те – и съм смразен."- Ух!
  • Прекрасно!
  • Прекрасно е... Стихът сякаш се е излял в една съвършена форма... С удовллствие оценявам с максимума!
  • Изключително дълбоко и красиво. Браво и благодаря за възможността да прочета нещо толкова леко поднесено! Поздрав!
  • Трудно се пишат сонети, макар и да са кратки като обем... Поклон, поздравления и успех желая!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...