Застинала човешка сълза
На прага до късно стоеше сама
привела главица нещастна,
самотна женица, с празна душа -
догаряща в мрака свещица.
В чужбина отдавна са двете деца,
съпругът и той се спомина,
възкръсне за малко спомен в пещта,
после вихър го хвърли в комина.
Замрежени очите от болка горят
и няма сън да докосне клепачи,
само виелици блъскат се вън
по запустелите тъмни сокаци.
По кепенците стари стича се мрак
и облъхва с дъхът си стените,
а там на стария износен креват
топят се безмилостно дните…
Подухна вятър над старата къща,
раздвижи пластовете самота,
повдигна завивката и се намръщи -
там бе застинала човешка сълза!
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Pozdravi i ot men!
-
Болящо, вълнуващо...
-
Eдна сълза застина ми в душата...
Поздрави, много вълнуващ стих! -
Правдиво и тъжно,доплака ми се....
-
Един вълнуващ стих по актуална тема - самотата.
Впечатлиха ме някои образи, които засилват внушението:
"възкръсне за малко спомен в пещта,
после вихър го хвърли в комина"
"по кепенците стари стича се мрак"
И одухотвореният вятър, който "раздвижи пластовете самота" и се намръщи, когато видя "застинала човешка сълза".
От теб има какво да науча, Миночка.
Но по формата на стиха ти може още да се поработи.
Вдъхновение и успех ти пожелавам! -
Тъжен, но и много силен и докосващ стих!
Поздрави Миночка! -
Тъжно, но истинско!
-
Докоснаха и моята душа болката, самотата и надеждата. Поздравления!
-
Много хубаво представена тъга! Поздравления!
-
Хубаво, макар и тъжно!
-
Темата за самотата е силна и нетърпяща равнодушие. Особено когато в нея присъства и старостта. Неминуемо е да се замислим какво ни чака и нас след години. Дали съдбата не ни е отредила броеница сълзи, които да отброяват дългите дни и нощи. Прочетох и харесах!
-
Тъжна е съдбата на изоставените от децата си родители. Но за нашата клета родина тя е вече почти неизбежна.
Поздравление, Миночка, че засягаш болната за мнозина тема и то в стихотворна форма!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
