Jan 14, 2015, 8:01 PM

Застинала човешка сълза 

  Poetry » Other
1121 1 12

На прага до късно стоеше сама

привела главица нещастна,

самотна женица, с празна душа -

догаряща в мрака свещица.

 

В чужбина отдавна са двете деца,

съпругът и той се спомина,

възкръсне за малко спомен в пещта,

после вихър го хвърли в комина.

 

Замрежени очите от болка горят

и няма сън да докосне клепачи,

само виелици блъскат се вън

по запустелите тъмни сокаци.

 

По кепенците стари стича се мрак

и облъхва с дъхът си стените,

а там на стария износен креват

топят се безмилостно дните…

 

Подухна вятър над старата къща,

раздвижи пластовете самота,

повдигна завивката и се намръщи -

там бе застинала човешка сълза!

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Pozdravi i ot men!
  • Болящо, вълнуващо...
  • Eдна сълза застина ми в душата...
    Поздрави, много вълнуващ стих!
  • Правдиво и тъжно,доплака ми се....
  • Един вълнуващ стих по актуална тема - самотата.
    Впечатлиха ме някои образи, които засилват внушението:

    "възкръсне за малко спомен в пещта,
    после вихър го хвърли в комина"

    "по кепенците стари стича се мрак"

    И одухотвореният вятър, който "раздвижи пластовете самота" и се намръщи, когато видя "застинала човешка сълза".

    От теб има какво да науча, Миночка.

    Но по формата на стиха ти може още да се поработи.
    Вдъхновение и успех ти пожелавам!
  • Тъжен, но и много силен и докосващ стих!
    Поздрави Миночка!
  • Тъжно, но истинско!
  • Докоснаха и моята душа болката, самотата и надеждата. Поздравления!
  • Много хубаво представена тъга! Поздравления!
  • Хубаво, макар и тъжно!
  • Темата за самотата е силна и нетърпяща равнодушие. Особено когато в нея присъства и старостта. Неминуемо е да се замислим какво ни чака и нас след години. Дали съдбата не ни е отредила броеница сълзи, които да отброяват дългите дни и нощи. Прочетох и харесах!
  • Тъжна е съдбата на изоставените от децата си родители. Но за нашата клета родина тя е вече почти неизбежна.

    Поздравление, Миночка, че засягаш болната за мнозина тема и то в стихотворна форма!
Random works
: ??:??