14 янв. 2015 г., 20:01

Застинала човешка сълза 

  Поэзия » Другая
1196 1 12
На прага до късно стоеше сама
привела главица нещастна,
самотна женица, с празна душа -
догаряща в мрака свещица.
В чужбина отдавна са двете деца,
съпругът и той се спомина,
възкръсне за малко спомен в пещта,
после вихър го хвърли в комина.
Замрежени очите от болка горят
и няма сън да докосне клепачи,
само виелици блъскат се вън
по запустелите тъмни сокаци. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
: ??:??