Застинало време
ЗАСТИНАЛО ВРЕМЕ
Аз за бунтове вече съм стара
и барутните погреби свършиха.
Но залостих под сто катинара
страховития кошер на стършели.
Много трудно удържах отровата –
да не плъзне по моите вени.
Нощем често излитам сред совите –
от копнеж за простор заслепена.
Но съмнения в мен не виреят –
тази книга е дълго прелиствана
и накрая достигнах до смисъла –
за да мога все пак да живея,
имам нужда да бъда пречистена.
Свободата стремеж е към истина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
