Застинало време
ЗАСТИНАЛО ВРЕМЕ
Аз за бунтове вече съм стара
и барутните погреби свършиха.
Но залостих под сто катинара
страховития кошер на стършели.
Много трудно удържах отровата –
да не плъзне по моите вени.
Нощем често излитам сред совите –
от копнеж за простор заслепена.
Но съмнения в мен не виреят –
тази книга е дълго прелиствана
и накрая достигнах до смисъла –
за да мога все пак да живея,
имам нужда да бъда пречистена.
Свободата стремеж е към истина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
