Sep 14, 2024, 1:39 PM

Застинало време

504 4 6

ЗАСТИНАЛО ВРЕМЕ

 

Аз за бунтове вече съм стара

и барутните погреби свършиха.

Но залостих под сто катинара

страховития кошер на стършели.

 

Много трудно удържах отровата –

да не плъзне по моите вени.

Нощем често излитам сред совите –

от копнеж за простор заслепена.

 

Но съмнения в мен не виреят –

тази книга е дълго прелиствана

и накрая достигнах до смисъла –

 

за да мога все пак да живея,

имам нужда да бъда пречистена.

Свободата стремеж е към истина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...