Засвирѝ сестрице

Poesía » Otra

392 0 3

Ти мълчиш, моя прашна китаро,

първа струна отдавна я няма.

А до теб, зад леглото ми старо

непотребно перцето задряма.

Засвирѝ ти, сестрице, не спирай,

да запея за морският бряг.

На гласа ми унил не придиряй,

до сърцето ми слагам те пак.

Засвирѝ, моя вярна сестрице,

само ти не предаде ме, знам.

Да запея за младост, сестрице,

затова, че отново съм сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0