Ти мълчиш, моя прашна китаро,
първа струна отдавна я няма.
А до теб, зад леглото ми старо
непотребно перцето задряма.
Засвирѝ ти, сестрице, не спирай,
да запея за морският бряг.
На гласа ми унил не придиряй,
до сърцето ми слагам те пак.
Засвирѝ, моя вярна сестрице,
само ти не предаде ме, знам.
Да запея за младост, сестрице,
затова, че отново съм сам.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
