Ти мълчиш, моя прашна китаро,
първа струна отдавна я няма.
А до теб, зад леглото ми старо
непотребно перцето задряма.
Засвирѝ ти, сестрице, не спирай,
да запея за морският бряг.
На гласа ми унил не придиряй,
до сърцето ми слагам те пак.
Засвирѝ, моя вярна сестрице,
само ти не предаде ме, знам.
Да запея за младост, сестрице,
затова, че отново съм сам.
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
