Ти мълчиш, моя прашна китаро,
първа струна отдавна я няма.
А до теб, зад леглото ми старо
непотребно перцето задряма.
Засвирѝ ти, сестрице, не спирай,
да запея за морският бряг.
На гласа ми унил не придиряй,
до сърцето ми слагам те пак.
Засвирѝ, моя вярна сестрице,
само ти не предаде ме, знам.
Да запея за младост, сестрице,
затова, че отново съм сам.