Засвирѝ сестрице
Ти мълчиш, моя прашна китаро,
първа струна отдавна я няма.
А до теб, зад леглото ми старо
непотребно перцето задряма.
Засвирѝ ти, сестрице, не спирай,
да запея за морският бряг.
На гласа ми унил не придиряй,
до сърцето ми слагам те пак.
Засвирѝ, моя вярна сестрице,
само ти не предаде ме, знам.
Да запея за младост, сестрице,
затова, че отново съм сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
