28 jul 2015, 8:39

Затварям врати зад себе си тежки

  Poesía
631 1 7

 

ЗАТВАРЯМ ВРАТИ ЗАД СЕБЕ СИ ТЕЖКИ

 

„Свободата всъщност е да кажеш НЕ...“

Лоран Гунел

 

 

Затварям врати зад себе си тежки

и никога вече не ще ги отворя!

В пръстта заравям минали грешки,

на стари въпроси не ще отговоря!

 

Това, което не идва, няма да чакам

не искам и чувства подавени вече!

Няма да търся целувки във мрака,

сърцето изчезна, остана далече!

 

Ще казвам НЕ на всяко желание,

ще оставя страстта да изстине

и без едничка капка внимание

любовта в мен ще загине!

 

 

В килия заключвам душа избеляла,

 смехът си забравям лудешки,

 загасвам свещта догоряла,

затварям врати зад себе си тежки!

 

 

27.07.2015 г.                                                                          Велин Иванов Гюргаков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това ми е един от най-тъжните стихове. Радвам се, че си го сложила при любимите. А Лоран Гунел ми е любимият писател, наравно с Айн Ранд.
  • Така е Йоана, благодаря ти! Това беше по-скоро мое разочарование от мен самия, не от човека, за когото не спирам да мисля и когото не спирам да чакам!
  • Наистина тежък стих. И извиква такива образи... Поздравявам те, въздействаща творба! За щастие лудешкият смях на душата винаги намира изход, вярвай!
  • Може би си права M1234567891 (Миночка Митева), но аз не искам целия свят!!! Искам само един едничък човек, който се страхува да общува с мен.
    Благодаря ти Електра! Не е осакатен героят, просто в този момент не е искал да изпитва чувства. Но той заблуждава и себе си, като казва, че повече няма да чака. Човек на може да промени себе си, може да промени само отношението и възгледите си към заобикалящата го действителност!
    А това, което ми каза за сърцето ми, не можах да усетя нищо и все още не знам какво става с него. А когато ми го написа под моя стих, дори си помислих, че ти си това момиче, на което беше посветен. Може и да греша, но понякога още си го мисля.
    Поздрави!
  • Много мое усещане.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...