28 июл. 2015 г., 08:39

Затварям врати зад себе си тежки

632 1 7

 

ЗАТВАРЯМ ВРАТИ ЗАД СЕБЕ СИ ТЕЖКИ

 

„Свободата всъщност е да кажеш НЕ...“

Лоран Гунел

 

 

Затварям врати зад себе си тежки

и никога вече не ще ги отворя!

В пръстта заравям минали грешки,

на стари въпроси не ще отговоря!

 

Това, което не идва, няма да чакам

не искам и чувства подавени вече!

Няма да търся целувки във мрака,

сърцето изчезна, остана далече!

 

Ще казвам НЕ на всяко желание,

ще оставя страстта да изстине

и без едничка капка внимание

любовта в мен ще загине!

 

 

В килия заключвам душа избеляла,

 смехът си забравям лудешки,

 загасвам свещта догоряла,

затварям врати зад себе си тежки!

 

 

27.07.2015 г.                                                                          Велин Иванов Гюргаков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това ми е един от най-тъжните стихове. Радвам се, че си го сложила при любимите. А Лоран Гунел ми е любимият писател, наравно с Айн Ранд.
  • Така е Йоана, благодаря ти! Това беше по-скоро мое разочарование от мен самия, не от човека, за когото не спирам да мисля и когото не спирам да чакам!
  • Наистина тежък стих. И извиква такива образи... Поздравявам те, въздействаща творба! За щастие лудешкият смях на душата винаги намира изход, вярвай!
  • Може би си права M1234567891 (Миночка Митева), но аз не искам целия свят!!! Искам само един едничък човек, който се страхува да общува с мен.
    Благодаря ти Електра! Не е осакатен героят, просто в този момент не е искал да изпитва чувства. Но той заблуждава и себе си, като казва, че повече няма да чака. Човек на може да промени себе си, може да промени само отношението и възгледите си към заобикалящата го действителност!
    А това, което ми каза за сърцето ми, не можах да усетя нищо и все още не знам какво става с него. А когато ми го написа под моя стих, дори си помислих, че ти си това момиче, на което беше посветен. Може и да греша, но понякога още си го мисля.
    Поздрави!
  • Много мое усещане.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...