Затварям врати зад себе си тежки

Comments

• 

  rocker (Велин)

  Това ми е един от най-тъжните стихове. Радвам се, че си го сложила при любимите. А Лоран Гунел ми е любимият писател, наравно с Айн Ранд.

  2017-06-04T18:09:49+03:00
• 

  rocker (Велин)

  Така е Йоана, благодаря ти! Това беше по-скоро мое разочарование от мен самия, не от човека, за когото не спирам да мисля и когото не спирам да чакам!

  2015-07-28T21:36:19+03:00
• 

  limeruna (Йоана)

  Наистина тежък стих. И извиква такива образи... Поздравявам те, въздействаща творба! За щастие лудешкият смях на душата винаги намира изход, вярвай!

  2015-07-28T21:14:55+03:00
• 

  rocker (Велин)

  Може би си права M1234567891 (Миночка Митева), но аз не искам целия свят!!! Искам само един едничък човек, който се страхува да общува с мен.
  Благодаря ти Електра! Не е осакатен героят, просто в този момент не е искал да изпитва чувства. Но той заблуждава и себе си, като казва, че повече няма да чака. Човек на може да промени себе си, може да промени само отношението и възгледите си към заобикалящата го действителност!
  А това, което ми каза за сърцето ми, не можах да усетя нищо и все още не знам какво става с него. А когато ми го написа под моя стих, дори си помислих, че ти си това момиче, на което беше посветен. Може и да греша, но понякога още си го мисля.
  Поздрави!

  2015-07-28T20:18:50+03:00
• 

  Patrizzia (Надежда Ангелова)

  Много мое усещане.

  2015-07-28T20:06:48+03:00