Jul 28, 2015, 8:39 AM

Затварям врати зад себе си тежки 

  Poetry
421 1 7

 

ЗАТВАРЯМ ВРАТИ ЗАД СЕБЕ СИ ТЕЖКИ

 

„Свободата всъщност е да кажеш НЕ...“

Лоран Гунел

 

 

Затварям врати зад себе си тежки

и никога вече не ще ги отворя!

В пръстта заравям минали грешки,

на стари въпроси не ще отговоря!

 

Това, което не идва, няма да чакам

не искам и чувства подавени вече!

Няма да търся целувки във мрака,

сърцето изчезна, остана далече!

 

Ще казвам НЕ на всяко желание,

ще оставя страстта да изстине

и без едничка капка внимание

любовта в мен ще загине!

 

 

В килия заключвам душа избеляла,

 смехът си забравям лудешки,

 загасвам свещта догоряла,

затварям врати зад себе си тежки!

 

 

27.07.2015 г.                                                                          Велин Иванов Гюргаков

© Велин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това ми е един от най-тъжните стихове. Радвам се, че си го сложила при любимите. А Лоран Гунел ми е любимият писател, наравно с Айн Ранд.
  • Така е Йоана, благодаря ти! Това беше по-скоро мое разочарование от мен самия, не от човека, за когото не спирам да мисля и когото не спирам да чакам!
  • Наистина тежък стих. И извиква такива образи... Поздравявам те, въздействаща творба! За щастие лудешкият смях на душата винаги намира изход, вярвай!
  • Може би си права M1234567891 (Миночка Митева), но аз не искам целия свят!!! Искам само един едничък човек, който се страхува да общува с мен.
    Благодаря ти Електра! Не е осакатен героят, просто в този момент не е искал да изпитва чувства. Но той заблуждава и себе си, като казва, че повече няма да чака. Човек на може да промени себе си, може да промени само отношението и възгледите си към заобикалящата го действителност!
    А това, което ми каза за сърцето ми, не можах да усетя нищо и все още не знам какво става с него. А когато ми го написа под моя стих, дори си помислих, че ти си това момиче, на което беше посветен. Може и да греша, но понякога още си го мисля.
    Поздрави!
  • Много мое усещане.
  • Прекрасно стихотворение! Усещам силно разочарование и болка, които като че ли са осакатили душевно лирическият герой. Тежък стих, който прочетох на един дъх. До известна степен откривам себе си в него...
    Много ми харесва, поздравявам те!
  • Не се изолирай от света,то е такова предизвикателство,че трябва да са отворени вратите, за да влезе със цялата си мощ и капризи!
Random works
: ??:??