28.07.2015 г., 8:39

Затварям врати зад себе си тежки

629 1 7

 

ЗАТВАРЯМ ВРАТИ ЗАД СЕБЕ СИ ТЕЖКИ

 

„Свободата всъщност е да кажеш НЕ...“

Лоран Гунел

 

 

Затварям врати зад себе си тежки

и никога вече не ще ги отворя!

В пръстта заравям минали грешки,

на стари въпроси не ще отговоря!

 

Това, което не идва, няма да чакам

не искам и чувства подавени вече!

Няма да търся целувки във мрака,

сърцето изчезна, остана далече!

 

Ще казвам НЕ на всяко желание,

ще оставя страстта да изстине

и без едничка капка внимание

любовта в мен ще загине!

 

 

В килия заключвам душа избеляла,

 смехът си забравям лудешки,

 загасвам свещта догоряла,

затварям врати зад себе си тежки!

 

 

27.07.2015 г.                                                                          Велин Иванов Гюргаков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това ми е един от най-тъжните стихове. Радвам се, че си го сложила при любимите. А Лоран Гунел ми е любимият писател, наравно с Айн Ранд.
  • Така е Йоана, благодаря ти! Това беше по-скоро мое разочарование от мен самия, не от човека, за когото не спирам да мисля и когото не спирам да чакам!
  • Наистина тежък стих. И извиква такива образи... Поздравявам те, въздействаща творба! За щастие лудешкият смях на душата винаги намира изход, вярвай!
  • Може би си права M1234567891 (Миночка Митева), но аз не искам целия свят!!! Искам само един едничък човек, който се страхува да общува с мен.
    Благодаря ти Електра! Не е осакатен героят, просто в този момент не е искал да изпитва чувства. Но той заблуждава и себе си, като казва, че повече няма да чака. Човек на може да промени себе си, може да промени само отношението и възгледите си към заобикалящата го действителност!
    А това, което ми каза за сърцето ми, не можах да усетя нищо и все още не знам какво става с него. А когато ми го написа под моя стих, дори си помислих, че ти си това момиче, на което беше посветен. Може и да греша, но понякога още си го мисля.
    Поздрави!
  • Много мое усещане.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....