Живея в машина
наречена “Тяло”,
но тя е тясна за мойта душа.
Опитах да бягам –
усилие цяло,
стинала ме здраво в своите пипала.
Блъскам се вътре,
викам и ритам –
отвсякъде бетонни стени.
Скачам подскачам
и себе си питам:
поне мъничко не я ли боли?
Няма и нищо.
След този терор
над тази машина в очите ми трън.
Уморен и да дишам
в този затвор,
осъден, умиращ “ИСКАМ НАВЪН”.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
